Старите столици на България

СТАРИ БЪЛГАРСКИ СТОЛИЦИ

Старите български столици на територията на днешна България са част от българското национално наследство. Историята на България започва именно от там. Плиска, Преслав и Търново са лицето на българската държава от нейното създаване до наши дни. Те са свидетели на възход и падение, на величие и забвение през различните епохи на историческо развитие на страната. Старите Български столици са и лицето на България пред света. Богатите на археологически, исторически и културни паметници старини са мост на България към европейското културно наследство. Плиска, Преслав и Търново са основни туристически дестинации на страната. Ето защо трябва да има единен справочник указващ основни данни и информация, която да бъде полезна както на българските, така и на чуждестранните туристи посещаващи България.

 

Плиска (681-893)

Плиска е първата столица на България. В продължение на цели два века от основаването на българската държава през 681 до 893 година градът е главното политическо, военно, културно и икономическо средище. Наред с това обаче Плиска е и сред най-внушителните паметници на средновековното европейско градостроителство. Разположена на кръстопът сред обширна хълмиста местност, първата столица на българската държава е била защитена с мощни крепостни стени. Мястото за построяването на града не е било случайно избрано. Като степни хора, прабългарите са предпочитали равнинните терени за изграждане на лагерите и селищата си.
Има три етапа в нейното изграждане.
Дворецът на хан Крум построен върху 500 кв.м е сред най-забележителните паметници от първия етап. Интерес представляват тайните входове, по които обитателите му са можели да напуснат незабелязано града. Дворецът е разполагал с голямо водохранилище и модерни за времето си бани.
Изключително мащабното строителство, разгърнато през втория етап от изграждането на Плиска, се свързва с името на хан Омуртаг. Сред паметниците на неговото царуване са крепостните стени, т.нар. малък дворец с жилищата за членовете на ханското семейство, новите бани със сложна отоплителна инсталация, два езически храма и изключително пищно декорираната Тронна палата.
Третият строителен етап е оставил за историята раннохристиянски култови сгради с внушителни размери. Най-забележителният архитектурен паметник от това време е Голямата базилика. Със своите 2920 кв. м тя била най-голямата християнска църква на Балканския полуостров. Огромната трикорабна базилика, дълга 100 м и широка 30 м е била оградена от голям манастир със сложна архитектура.
Плиска е градът, в който българите са покръстени в християнската вяра. Тук през 886 година княз Борис I e приел учениците на създателите на славянската писменост братята Кирил и Методий.
Останките на средновековния град, който е бил обкръжен с земен ров и вал, заемат около 23 кв. км. площ са: цитадела с мощни отбранителни стени, голям дворец и малък дворец, базилика, строена с каменни блокове. В Плиска са намерени множество останки на раннославянската и старобългарската култура.
В близост до музея в Плиска се разполагае и гробът на известния археолог Карел Шкорпил.

Владетели:
Княз Борис I Михаил (852-889)
Хан Аспарух (680-700)
Хан Крум (802-814)
Хан Маламир (831-836)
Хан Пресиан  (836-852)
Хан Омуртаг (814-831)
Хан Тервел (700-721)

 

Велики Преслав (893-969)

Велики Преслав е втората българска столица (от 893 до 969 или 971 г.). През 971 г. е превзет и ограбен от византийците. През ХІ-ХІІ в., в периода на византийското владичество след въстанието на Асен и Петър (1185-1187) е отново крепост.
Градът е възникнал през първата половина на ІХ век по време на управлението на хан Омуртаг като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон. Цар Симеон I премества столицата на Първото българско царство във Велики Преслав, разположен на 30 км от старата столица Плиска. Той го превръща в най-красивия на север от Стара планина и един от най-величествените градове на цяла Югоизточна Европа (епохата на “Златния век“). Тук са съхранени едни от най-значимите паметници на Плисковско-Преславската култура. Външният град (3,5 кв. км. площ) е бил обкръжен от белокаменни стени, високи 10 м., широки 3,25 м. Конструкциите на портите, кулите и стените са подобни на тези на Плиска. Във вътрешния град, също обкръжен със стена, се намира комплексът на царската резиденция: монументални каменни дворци като Големия дворец и Тронната палата с колони, а също богато украсената с мозайки, мрамор и керамични икони кръгла църква (10 в.) и др. Градът е забележителен за това време с канализацията си и водоснабдяването. Велики хора на перото са работили в Преславската книжовна школа – Наум Охридски, Константин Преславски, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх, Презвитер Козма.
Сред археологичните находки (разкопки от края на 19 в. и след това) се намират керамичната икона на Св. Теодор Стратилат, Преславското златно съкровище и керамичният иконостас от Дворцовия манастир, уникална колекция от оловни печати, ценна сбирка от епиграфски паметници.

Владетели:

Цар ПетърI (927-970)

Цар Самуил (991-1014)

Цар Симеон Велики (893-927)

 

 

Търновград (1187-1393)

За историческата наука интересът към средновековната българска престолнина Царевград – Търновград датира от втората половина на XIX в. За българския и световния туризъм градът се превърна в привлекателен обект през последните три десетилетия. Извършената проучвателска, консервационно-реставраторска и експозиционна дейност, както и мащабните строителни и благоустройствени работи по случай 800 – годишнината от въстанието на Асеновци и възстановяването на средновековната българска държава, направиха от този невероятен град приказка, желано място за отдих и съприкосновение с древността и съвремието.
Близостта на античния град Никополис ад Иструм, на архитектурно-историческото уникално с. Арбанаси и на многото манастири създаде благоприятни условия за задоволяване на научните и културните интереси на всички възрасти и прослойки в многохилядния туристически поток.
Велико Търново е град светиня, извикващ у всеки българин чувство на преклонение и гордост. Едно име, обвеяно от романтичността на древни предания и легенди, идващо от вековете и устремено в бъдещето. Земен кът, от който величествената природа и човекът строител са сътворили една приказка от камък и дърво, от невероятни силуети и живи цветя.
Велико Търново не е само минало величие, не е само история, нито само средновековна столица.
Велико Търново е град, създаван век след век от знайни и безименни творци, пълзял по каменната твърд, ставал свидетел на падения и възход, надживял вековното робство и успял да оцелее във времето като легенда, като едно неотшумяващо ехо на творческия гений на българина.
Велико Търново е град, в който си дават среща три славни за България епохи – средните векове, когато Царевград Търнов през XII-XIV в. е столица на българската държава; възраждането, когато буйно кълни всичко ново и прогресивно.
Велико Търново е град, който грабва посетителя от пръв поглед с изключителното си местоположение. Той сякаш е изсипан върху стръмните хълмове край причудливите завои на Янтра, декориран от дантеления скален венец. Буди възторг и пленява всеки гост преди всичко с къщите си – леки, накацали една върху друга, стаени една до друга, като че ли на всяка от тях природата е определила мястото и формата. Това е град, който прави впечатление и въздейства с оригиналната си, неповторима, специфична възрожденска архитектура. Тя оставя неотразимо впечатление, което няма равно на себе си.

Владетели:

Княз Борис I Михаил (852-889)

Цар Иван Асен I (1190-1196)

Цар Калоян(1197-1207)