Информационен сайт за старите български столици

Най-нови

Старите столици на България

СТАРИ БЪЛГАРСКИ СТОЛИЦИ

Старите български столици на територията на днешна България са част от българското национално наследство. Историята на България започва именно от там. Плиска, Преслав и Търново са лицето на българската държава от нейното създаване до наши дни. Те са свидетели на възход и падение, на величие и забвение през различните епохи на историческо развитие на страната. Старите Български столици са и лицето на България пред света. Богатите на археологически, исторически и културни паметници старини са мост на България към европейското културно наследство. Плиска, Преслав и Търново са основни туристически дестинации на страната. Ето защо трябва да има единен справочник указващ основни данни и информация, която да бъде полезна както на българските, така и на чуждестранните туристи посещаващи България.

 

Плиска (681-893)

Плиска е първата столица на България. В продължение на цели два века от основаването на българската държава през 681 до 893 година градът е главното политическо, военно, културно и икономическо средище. Наред с това обаче Плиска е и сред най-внушителните паметници на средновековното европейско градостроителство. Разположена на кръстопът сред обширна хълмиста местност, първата столица на българската държава е била защитена с мощни крепостни стени. Мястото за построяването на града не е било случайно избрано. Като степни хора, прабългарите са предпочитали равнинните терени за изграждане на лагерите и селищата си.
Има три етапа в нейното изграждане.
Дворецът на хан Крум построен върху 500 кв.м е сред най-забележителните паметници от първия етап. Интерес представляват тайните входове, по които обитателите му са можели да напуснат незабелязано града. Дворецът е разполагал с голямо водохранилище и модерни за времето си бани.
Изключително мащабното строителство, разгърнато през втория етап от изграждането на Плиска, се свързва с името на хан Омуртаг. Сред паметниците на неговото царуване са крепостните стени, т.нар. малък дворец с жилищата за членовете на ханското семейство, новите бани със сложна отоплителна инсталация, два езически храма и изключително пищно декорираната Тронна палата.
Третият строителен етап е оставил за историята раннохристиянски култови сгради с внушителни размери. Най-забележителният архитектурен паметник от това време е Голямата базилика. Със своите 2920 кв. м тя била най-голямата християнска църква на Балканския полуостров. Огромната трикорабна базилика, дълга 100 м и широка 30 м е била оградена от голям манастир със сложна архитектура.
Плиска е градът, в който българите са покръстени в християнската вяра. Тук през 886 година княз Борис I e приел учениците на създателите на славянската писменост братята Кирил и Методий.
Останките на средновековния град, който е бил обкръжен с земен ров и вал, заемат около 23 кв. км. площ са: цитадела с мощни отбранителни стени, голям дворец и малък дворец, базилика, строена с каменни блокове. В Плиска са намерени множество останки на раннославянската и старобългарската култура.
В близост до музея в Плиска се разполагае и гробът на известния археолог Карел Шкорпил.

Владетели:
Княз Борис I Михаил (852-889)
Хан Аспарух (680-700)
Хан Крум (802-814)
Хан Маламир (831-836)
Хан Пресиан  (836-852)
Хан Омуртаг (814-831)
Хан Тервел (700-721)


 

Велики Преслав (893-969)

Велики Преслав е втората българска столица (от 893 до 969 или 971 г.). През 971 г. е превзет и ограбен от византийците. През ХІ-ХІІ в., в периода на византийското владичество след въстанието на Асен и Петър (1185-1187) е отново крепост.
Градът е възникнал през първата половина на ІХ век по време на управлението на хан Омуртаг като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон. Цар Симеон I премества столицата на Първото българско царство във Велики Преслав, разположен на 30 км от старата столица Плиска. Той го превръща в най-красивия на север от Стара планина и един от най-величествените градове на цяла Югоизточна Европа (епохата на “Златния век“). Тук са съхранени едни от най-значимите паметници на Плисковско-Преславската култура. Външният град (3,5 кв. км. площ) е бил обкръжен от белокаменни стени, високи 10 м., широки 3,25 м. Конструкциите на портите, кулите и стените са подобни на тези на Плиска. Във вътрешния град, също обкръжен със стена, се намира комплексът на царската резиденция: монументални каменни дворци като Големия дворец и Тронната палата с колони, а също богато украсената с мозайки, мрамор и керамични икони кръгла църква (10 в.) и др. Градът е забележителен за това време с канализацията си и водоснабдяването. Велики хора на перото са работили в Преславската книжовна школа – Наум Охридски, Константин Преславски, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх, Презвитер Козма.
Сред археологичните находки (разкопки от края на 19 в. и след това) се намират керамичната икона на Св. Теодор Стратилат, Преславското златно съкровище и керамичният иконостас от Дворцовия манастир, уникална колекция от оловни печати, ценна сбирка от епиграфски паметници.

Владетели:

Цар ПетърI (927-970)

Цар Самуил (991-1014)

Цар Симеон Велики (893-927)

 

 

Търновград (1187-1393)

За историческата наука интересът към средновековната българска престолнина Царевград – Търновград датира от втората половина на XIX в. За българския и световния туризъм градът се превърна в привлекателен обект през последните три десетилетия. Извършената проучвателска, консервационно-реставраторска и експозиционна дейност, както и мащабните строителни и благоустройствени работи по случай 800 – годишнината от въстанието на Асеновци и възстановяването на средновековната българска държава, направиха от този невероятен град приказка, желано място за отдих и съприкосновение с древността и съвремието.
Близостта на античния град Никополис ад Иструм, на архитектурно-историческото уникално с. Арбанаси и на многото манастири създаде благоприятни условия за задоволяване на научните и културните интереси на всички възрасти и прослойки в многохилядния туристически поток.
Велико Търново е град светиня, извикващ у всеки българин чувство на преклонение и гордост. Едно име, обвеяно от романтичността на древни предания и легенди, идващо от вековете и устремено в бъдещето. Земен кът, от който величествената природа и човекът строител са сътворили една приказка от камък и дърво, от невероятни силуети и живи цветя.
Велико Търново не е само минало величие, не е само история, нито само средновековна столица.
Велико Търново е град, създаван век след век от знайни и безименни творци, пълзял по каменната твърд, ставал свидетел на падения и възход, надживял вековното робство и успял да оцелее във времето като легенда, като едно неотшумяващо ехо на творческия гений на българина.
Велико Търново е град, в който си дават среща три славни за България епохи – средните векове, когато Царевград Търнов през XII-XIV в. е столица на българската държава; възраждането, когато буйно кълни всичко ново и прогресивно.
Велико Търново е град, който грабва посетителя от пръв поглед с изключителното си местоположение. Той сякаш е изсипан върху стръмните хълмове край причудливите завои на Янтра, декориран от дантеления скален венец. Буди възторг и пленява всеки гост преди всичко с къщите си – леки, накацали една върху друга, стаени една до друга, като че ли на всяка от тях природата е определила мястото и формата. Това е град, който прави впечатление и въздейства с оригиналната си, неповторима, специфична възрожденска архитектура. Тя оставя неотразимо впечатление, което няма равно на себе си.

Владетели:

Княз Борис I Михаил (852-889)

Цар Иван Асен I (1190-1196)

Цар Калоян(1197-1207)

 

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.